Семейни (индивидуални) почивки и пътувания,  съобразени с Вашите желания и възможности. 

Хонг Конг-о-в Боракай-Манила

Ден събота

Излитане София 16:30 през Доха в Хонг Конг15:15 на следващия ден

Ден неделя

Трансфер летище-хотел

“Cosmo” 4* 3 нощувки

www.cosmohotel.com.hk 

 Ден четвъртък

Трансфер хотел-летище

Излитане Хонг Конг 13:20 през Манила кацане Борокай 17:30

Трансфер летище-хотел

„Boracay Tropics Resort Hotel”  9 нощувки със закуска

www.borakaytropics.com 

Ден неделя

Трансфер хотел-летище

Излитна Боракай 15:00 кацане Манила 16:00

Трансфер летище-хотел

„Bayview Park” 4 *  3 нощувки със закуска

www.bayviewparkhotel-manila.com

Ден сряда

Трансфер хотел-летище

Излитане Манила 00:10 кацане София 14:30

ЦЕНАТА Е В ЕВРО НА ЧОВЕК И ВКЛЮЧВА:

• Самолетни билети по целия маршрут
• Трансфери летище-хотел-летище
• Настаняване
• Застраховка- медицински разноски в чужбина.

 ЦЕНАТА НЕ ВКЛЮЧВА:  

• Разходи от личен характер
• допълнителни мероприятия на място

Забележки:

Цените подлежат препотвърждение след избора на периода на пътуването, броя на туристите, избраните детайли от програмата и най-вече от цената на самолетните билети за съответния период.

Агенцията си запазва правото да промени цените в случай на съществена промяна на курса на съответната валута и ценовата политика на местата за настаняване.

Цени за настаняване в единична или в тройна стая се предоставя по запитванe.

Интересни факти

От дълги години проституцията е голям проблем за Филипините.Всяка година многомилионните квартали с лоша репутация в Манила превличат десетки хиляди почитатели на сексуалния туризъм.
Във Филипините собствениците на " джипни "-та - автомобили, вдъхновени от американската традиция, са обект на голяма почит.Те карат много внимателно, за да не изложат на опасност любимите си богато украсени автомобили.
Правителствата на Филипините и Съединените щати обвиняват организацията " Абу Сайеф " във връзки с " Ал Кайда ".Тази групировка е известна най-вече с факта, че отвлича чуждестранни туристи и след това иска огромен откуп.

Филипините | Райските острови

Заедно с Япония, Тайван, Индонезия и Андаманските острови, разположеният на около 1200 км пред крайбрежието на Виетнам Филипински архипелаг формира един островен пръстен, който обгражда цяла Източна Азия. Филипините съставят архипелаг от 7 107 острова. Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван, на изток е Филипинско море, на запад – южно Китайско море, а на юг – Селебско море. Най-близката островна държава на юг е Индонезия, а на изток – Плау. 

Архипелагът се разделя на четири области: на север се намира островният остров Лусон заедно със съседните на него острови; в централната част са островите Висаяс с основните острови Себу и Бохол, а на юг – остров Минданао и островите Сулу, както и намиращият се на запад остров Палаван. От общо 7100те острова, постоянно обитавани са само 860.  Голямата част от островите представляват просто скали в морето. Преобладаващата част от населението живее на 11те най-големи острова, които съставляват 95% от територията на страната. 

Архипелагът е разположен в близост до геоложки разлом, което води до чести изригвания на вулкани, нерядко съпроводени със земетресения в морето или сушата. От 47те вулкана, 17 са все още постоянно активни.  Около 20 земетресения на ден се регистрират във Филипините, въпреки че повечето от тях са прекалено слаби, за да бъдат усетени. Освен това страната се намира в пояса на тайфуните на западния Тихи океан и около 40 тайфуна преминават през нея всяка година. При това се наводняват обширни области, а много често е унищожавана и цялата реколта. 

Климатът на Филипините е горещ, влажен и тропичен. Температурата и количеството валежи се определят от сменящите се на всеки шест месеца мусонни ветрове. В периода между декември и май сухият североизточен мусон донася на Филипините много слънце, а до февруари – умерени температури. През лятото влажният югозападен мусон, придружен от тропически циклони донася обилни дъждове в периода между май-юни и ноември. Количествата варират в зависимост от надморската височина между 1000 и 4500 мм. 

В миналото планинските вулканични острови са били покрити с гъсти и мусонни гори. Днес естествените гори са само 3% от цялата площ на страната. Въпреки това дори с останките си от гори, Филипинският архипелаг, намиращ се в преходната зона на три растителни свята е обитаван от изключително многообразни растителни и животински видове. Тук се срещат около 10 000 вида висши растения, сред които около 3000 дървесни вида. Това многообразие на видове е уникално в световен мащаб. Две третио от 230 вида бозайници са ендемични, като например биволът джудже, който живее на о.Миндоро. Те достигат до височина само 1 метър. За съжаление повечето от видовете са застрашени от изчезване. 

Най-ранните човешки следи на Филипините са датирани отпреди 20 хил.години. Учените предполагат, че първите филипинци, племето аета, са дошли от азиатския континент по съществуващ по това време континентален мост. Около 2 хил.години пр.Хр. от Тайван и южен Китай пристигат заселници с плавателни съдове. Те донасят нови инструменти и най-вече нов начин на живот, изразяващ се в отглеждането на ориз. Китайски търговци започват да посещават островите през VIII в. През XIV w. мюсюлмански мисионери от Малайзия донасят исляма на Филипинския архипелаг. Част от южните острови са включени в султанат.

 Португалският мореплавател Фернандо Магелан, плавайки под знамето на Испания на път от нос Хорн към Островите на подправките, достига Филипините през 1521г. Магелан проучва и останалите острови и нарежда покръстване на населението в християнската вяра. Така западния свят разбира за съществуването на островната група. Няколко години по-късно, испанският конквистадор Мигел Лопес Легаспи успява да вземе островите Висаяс под властта на короната. По същото време той кръщава архипелага с името Филипински острови и с това се слага началото на продължилото 333 г. официално колониално господство на испанците. Непоносимите такси и наказания, прилагани към местното население, пораждат случаи на бунтове в планинските части на северен Лусон и районите по крайбрежието. Испанските сили са принудени да се бият с китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски сили, проявяващи интерс към островите. 

Филипините са управлявани от Мексико (тогава Нова Испания) до отварянето на Суецкия канал и провъзгласяване на независимостта на Мексико в началото на XIX век. От края на XVI в. между Манила и Акапулко започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.  Отварянето на Суецкия канал през 1869г. намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от по-висшата класа получават образованието си там. Появяват се искания за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно и за независимост. Появява се тайно общество, поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването на това общество от испанците води до Филипинската революция (1896-1898). Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революцията и са екзекутирани без съд. Революцията свършва с примирие, а революционерите са изпратени в изгнание в Хонгконг.

 Американците завладяват Филипините през 1898г. в Испано-американската война. Те обаче не им дават обещаната първоначална независимост. Затова Емилио Агуиналдо (предводител на въстанието срещу испанската окупация) на 12 юни 1898г. провъзгласява независимостта на Филипините и застава начело на една република, която се намира в състояние на партизанска война. Първи цивилен губернатор през 1901г. става избраният по-късно за президент на Америка Уилям Тафт. Постепенно филипинците получават частична автономия. По време на Втората Световна война Филипините се оказва под контрола последователно на Япония и САЩ. На 4 юли 1946г. е обявена независимостта на страната и тя получава нова конституция по американски образец.  През 1965г. Фердинанд Маркос става президент и до 1989г. той управлява страната чрез диктатура. Нарастващата съпротива от страна на населението и краят на американската подкрепа принуждават Маркос да предприеме бягство от страната.  От 1986г. страната има нова конституция, с която се слага край на злоупотребата с президентската власт. Предприета е политика на борба с бедността и проектът „Филипини 2000” довежда страната до значителен напредък. Но в началото на новия век те отново изпада в икономическа криза.

Филипините са класическа аграрна страна. Около 90% от територията на страната се използва за селскостопански цели и лесовъдство. Почвите на вулканичните острови са плодородни, а климатът позволява да се събират от две до три реколти ориз годишно. Несправедливото разпределение на земята се оказва проблем за икономическото развитие. Както и по времето на колониализма, така и сега, по-голямата част от земята се намира в ръцете на чуждестранни концерни, дикато преобладаващата част от населението се състои от дребни селяни. Около 10% от обработваемата земя е засята с кокови палми, които се използват изцяло – от кокосовите орехи, които дават кокосови ядки за износ, до стъблата, осигуряващи дървен материал за строителство. На остров Миндао се намират огромни плантации за банани и ананаси, които са собственост на американски концерни за плодове. На остров Негрос пък е концентрирано отглеждането на филипинска захарна тръстика.  Наред със захарта, ромът, който е с 80 процентово съдържание на алкохол, също е един от значимите продукти за износ.

 Поради липса на капитали, логостика и инфраструктура са разработели едва около 10% от огромните залежи на природни богатства на Филипините като злато, хром, никел, и многобройни други метали и минерали. Освен злато и сребро, във Филипините се добива преди всичко медна руда, която съставлява около 65% от рудните суровини. Най-големите залежи на хром в света се намират на остров Лусон.

 Природно надарена с една от най-богатите риболовни зони на земята, Филипините разполагат с остаряла риболовна флота, докато съседните страни ловят във филипинските води с високотехнологични риболовни кораби.

 Филипините е 12тата страна в света по брой на населението. По данни от 2007 г. 8% от населението живее извън страната. Близо половината от филипинците населяват остров Лусон. Манила, която е столицата на страната, е огромен метрополис, в който живеят над 11 милиона души. Това го нарежда сред 20те най-големи метрополиса в света. 

Филипинският архипелаг е обитаван от най-малко сто народа с арзнообразни традиции. С изключение на смятаните за коренно население аета, останалите народи на множество вълни са дошли на архипелага от малайско-индонезийските територии. Най-голямата група са тагалозите – около 30%. Други големи групи са китайците, себуано, илокано и много други. Наред с това има и многобройни етнически малцинства, представляващи потомци на предишни преселници. Едно от най-известните малцинства е ифугао – планински народ, обитаващ северната част на остров Лусон. Именно те са създателите на известните и определяни нерядко като осмо чудо на света Оризови тераси в Банауе, които са изкопани в скалите преди около 200 години и се поддържат и до днес. 

Около 90% от филипинците са християни, 80% от населението изповядва римокатолическата вяра, което е наследство от испанските мисионери. Но дълбоко в съзнанието на местните остават закотвени елементи на някогашни природни религии и на различни суеверия. Около 5% са мюсюлмани. Те са обозначени от християнското мнозинство като „моро” и обитават най-вече западната част на остров Миндао. На Филипините се говорят общо 87 различни езици и диалекти, принадлежащи без изключение към малайско-полинезийското езиково семейство. Езикът тагалог, наричан още пилипино или филипино, е езикът на едноименния народ, съставляващ мнозинството на страната. През 1937г. той е определен за национален език, без обаче да успее да се наложи истински. В сферата на икономиката и ежедневието в по-големите градове почти навсякъде се говори английски език.  

Испанската и американската култура. Влияние също са оказали и китайци, араби и индонезийци.  Испанското влияние в културата на архипелага е най-голямо и то е резултат от повече от 3 века колониално управление. Испанското наследство може да се открие най-вече в литературата, фолклорната музика и танци, езика, храната, изкуството, религията и религиозните ритуали, но най-вече във фамилните имена на филипинците.

 Малко са страните в света, които могат да предложат такова разнообразие от пейзажи, плажове, възможности за леководолазни спортове и екзотични култури.